Преглед на „Glitter & Doom“: Като настроение е забавно. Като филм? Closer to Fine.
Има носталгично изкуство. След това има изкуство, което наподобява като че ли някой го е размразил след 30 замразени години. “Glitter & Doom ” не копнее за някакво по-старо време. Това е чисто деформиране на времето: гей мюзикъл-любовна драма, която можеше да се прожектира цяло лято в остарялата къща за изкуство във Филаделфия, където работех, потопена измежду странното без значение кино злато, което оказа помощ да се направи ранното доникъде на През 90-те наподобява, че всяко гей нещо е допустимо. Филмът има един сериозен, аматьорски случай на чувстващите се положителни нелепости, които биха имали смисъл да играят надолу по коридора от толкоз разнообразни (макар и не толкоз различни) филми като „ Go Fish “ и „ Wigstock, “ „ Zero Patience “ и „ Невероятно същинското премеждие на две влюбени девойки “ и – Бог да ни е на помощ – „ Клеър от Луната “. Около две дузини песни в „ Glitter & Doom “ не са нови (но не са основани и на 15-годишния албум онлайн на Tom Waits). Те са от Indigo Girls. Много от тях са песни, които Момичетата Индиго направиха прочут тип известни през годините на това злато. И това, което филмът прави с тях, е да притегли вниманието към прочувствената планинска верига на текстовете на Емили Салиърс и Ейми Рей.
Дали тяхната музика в миналото е казвала „ мотор за филм за младите човек, който желае да пропусне колежа, с цел да се причисли към цирка и си пада по младия трубадур, който рисува дограми? “ Не за моите уши. Но попитайте ме дали си мислех, че същата тази музика ще хвърли сърдечния ъперкът, който прави в блокбастър за рационални кукли. Както „ Barbie “, по този начин и финалната поредност от изключително трогателен епизод на „ Transparent “ употребяват еднакъв шлагер на Indigo Girls („ Closer to Fine “) по метод, който потвърждава силата на тази музика да събира, печели, изтощава, намотавам. Това е музика, която, защото е толкоз вярна и мелодично хармонизирана, надвишава това, което Лидия Полгрийн от The Times дефинира с жар като деформиране на голото си възприятие.
Никой в “ Glitter & Doom ” се нуждае от победа. Кръвта му блика от този тип трептене. Глитър (Алекс Диас) е жонглиращият, скитащ, захласнат от камерата цирков аспирант. На дансинга в нощен клуб, неосветен на макс, той се свързва с Дуум (Алън Камиш), меланхоличното фолки. Това, което следва, са съвсем два часа фалстартове и повторни догатки, които романсите употребяват като уплътнител. Филмът, режисиран от Том Густафсон и сценарист от Кори Крюкеберг, преплита разнообразни песни на Indigo Girls от разнообразни столетия, с цел да смаже връзката. Michelle Chamuel направи пренареждането и нейното безпроблемно обединение на „ Prince of Darkness “ с „ Shed Your Skin “ и „ Touch Me Fall “ съставлява същинска иновация. Тя и основателите на кино лентата са разбрали какъв брой амбивалентност е изпълнена с каталога на Салиърс и Рей, какъв брой постоянно и какъв брой интензивно той приканва към боязън, щета и яд, с цел да преговаряте със храброст и вяра, какъв брой мощно е тази амбивалентност в метода, по който по-резкият и пресипнал глас на Рей може и двете се спотайват изпод и преплитат слънчевата изясненост на Saliers. Имам поради, че филмът се споделя „ Блясък и крах “. За тази цел Диас е по-ярка, по-отворена певица от Камиш, чийто глас има издаден външен указател.
Това не е бездънен филм. Много от тях даже не са положителни. Образите и историята са безредно събрани. Аранжиментите довеждат музиката прекомерно неприятно покрай заобления, жизнен, яд искра на някои театрални мюзикъли от 21-ви век. И в случай че текстове излязат на екрана един път, те би трябвало да изплуват 100 пъти. След това има разговор и... уау. „ „ Holy “ има по-заплетен генезис от “ — пауза — „ „ оранжев “. “ „ Мисля, че е време да ми изпееш ария в ре минор. “ „ Бръшляновата лига те сграбчи от Айви, която те излюпи. “ Този идва с общителното подпомагане на Минг-На Уен, която играе Айви, майката на Glitter, която е под напън, с превръзка на окото и напрегнати щампи, в това число една на гепард.
Въпреки това, хората, които са създали това нещо, схващат какво съставляват Индиговите девойки. Независимо дали музикалните номера се развиват в нощната гора или в супермаркет, където Салиерс се появява покрай чували с това, което се опасявам е гранола, този филм наподобява ослепителен и е топъл. Има се поради. Всеки път, когато някой пее на някой различен, изключително в случай че един от тези хора е Миси Пайл (в ролята на обърканата мама на Doom), фрагментът продължава задоволително дълго, с цел да оценим метода, по който се срещат погледи, с цел да почувстваме, че сърцата се свързват. Качеството на правенето на филми е второстепенно по отношение на качествата, които тези хора споделят, вторично по отношение на главната им непорочност, даже когато тази непорочност е неуместна. Когато, да речем, един изнемощял Глитър направи найлонова торбичка с клоунски носове за възглавницата си, може да възникне изкушението да бръкне в песенника на Индиго девойки за неизползвана мелодия и да заключи, перифразирайки ги, че той единствено се майтапи. Въпреки това ви убеждавам: не е.
Блясък и крах
Не е оценен. Времетраене: 1 час 55 минути. В кината.
